|
Желанието на човека...
Желанието на човека да може да лети е сигурно от времето,
когато се е научил да работи, мисли и
мечтае. Легендите и приказките на народите
са пълни със същества, които са летели.
Фантазията на хората населила небесните
висини с крилати божествени създания, а
земни герои превъзмогвали земното
притегляне с хвъркати облекла и килими,
вълшебни машинки или просто с езда върху
опитомени птици. От Китай, страната на
крилатите дракони, през Индия и арабските
страни множество приказни летящи същества
си пробили път към западно европейската
литература. В приказка от страните край
южното море се говори за рибаря-певец
Клубуд, който си изработил изкуствена
птица. Хората на племето Ваганда в
африканската област Уганда възхваляват
силата на своя летящ войн Кибага.
Калмуците разказват легендата за двама
братя, които измайсторили дървена птица, а
индианците от северозападна Канада имат
своя летящ юноша Аяте, успял да се освободи
от плен с пернатото облекло на чайка, но
загинал в морето. По същия начин и Икар от
гръцкото предание, който заедно с баща си,
прочутия Дедал, искал да избяга по въздуха
от ръцете на цар Минос от остров Крит,
където попаднал в плен, но паднал в морето,
защото достигнал много близо до слънцето и
восъкът, с който били залепени перата на
изкуствените му криле, се разтопил. В
северните страни легендата разказва за
ковача Виланд, който бил хвърлен в затвора
от крал Найдинг, и за да не избяга, му били
разкъсани сухожилията на колената.
Изкусният ковач обаче си направил облекло
от пера и след като отмъстил на мъчителите
си, успял да отлети на свобода.
Колко затворници и роби биха искали да
следват тази мечта и да полетят към
свободата? И колко много пък се
чувствували като истински пленници на
земята и завистливо поглеждали към
летящите птици, реещи се над полетата,
където лишени от свобода хора пълзели по
земята! Със сигурност може да се каже, че
това не са били само мечти, нито само
завист или възхищение. Тъй както на
някогашните майстори-строители, на хората
със сръчни ръце и на майстора Дедал се
приписват творчески дела, останки от които
и сега съществуват - палатът на цар Минос,
храмът на Бритомантис или Атина от Кносос,-
така също сигурно са съществували крила от
пера и безумно смели мъже, които със силен
размах на крилете са искали да се вдигнат
във въздуха над някой замък и са се
пребивали в подножието му! Примерът на
летящата птица бил опасно заразителен, а
желанието да й се подражава - много силно,
така че сигурно опитът е бил повтарян
многократно. Винаги и навсякъде е имало
хора, които с изкуствени криле са си
поставяли за цел да постигнат
невъзможното и с живота си са заплащали
своята дързост.
Чак до годините на Средновековието все
по-силно се насаждало неумолимото
убеждение, че без намесата на нечестиви
сили не може да се хвърчи. Разбира се, могло
е да се лети, но само ако дяволът имал пръст.
В такъв случай нямало нищо невъзможно,
даже и без криле и без апарати! За вещиците
и магьосниците стигала и дръжкана метла
или вила за тор, за да излетят през комина и
в миг да се намерят на връх планината или
на самодивското сборище. Тези страшни
суеверия се поддържали упорито от
черквата и от съдиите на инквизицията,
защото им давали възможност да обвиняват
неугодни за тях мъже, жени или хора на
науката в съюз с дявола и да ги изпращат на
кладата. По този начин бил обвинен и
художникът Леонардо да Винчи, който пръв
се отнесъл научно към въпросите на
летенето. Той нямал възможността да лети,
но дълбоко се замислял по същността на
летателната техника, както с голяма
дълбочина е разработвал и идеи в много
други области.  Като
човек на изкуството и като учен Леонардо
се учил от самата природа и не се
интересувал от догмите, проповедите и
поученията на черковните авторитети.
Много от това, което вършел, било забранено;
въпреки всичко той изучавал анатомия
върху тайно доставени му човешки трупове,
изследвал природата на въздуха, на водата
и механизма на птичия полет. Конструирал
нов тип вятърни мелници и водни колела,
подобни на турбини, проектирал самоходни
коли, предачна машина, натискателна преса,
апарат за подводно плуване и много други.
Едва ли друг от това време е владеел така
добре принципите на механиката и
оформянето на машинните елементи. Но почти
всичко останало само на книга. Защото
неговите изобретения далеч изпреварвали
нуждите на тогавашното стопанство, което
едва почнало да се създава в лицето на
италианските манифактурни предприятия.
След смъртта му неговите скици и бележници
потънали в забрава и се появили отново,
когато всички негови идеи били вече
осъществени. Те били забравени,защото
Франческо Мелци, в чиито ръце попаднали
ценните материали, се намирал под
постоянен страх от инквизицията, под който
също е живял и самият Леонардо. Поради
опасността от инквизицията Леонардо писал
еретичните си мисли и проекти с огледално
обърнати букви. С това целял да не събуди
подозрението на доминиканците, които като
верни „кучета на господаря" душели
навсякъде. Също така и идеите му за
парашута иза въздушното витло останали в
тайна и никой не може да каже дали също
така тайно не е строил и летателния си
апарат, разработван от него на книга в
първите години на 16-то столетие.
Той не се задоволил само с изучаване на
летенето на птиците и насекомите, а
изследвал и физическите условия на
летенето - аеростатични и аеродинамични
полети, т. е. полети в неподвижен или в
движещ се въздух. За образец при
техническите си разработки избрал прилепа.
В неговите летателни ципи той виждал
крилете, които могат да послужат и на
човека като летателен апарат; подобно на
устройството у прилепа те трябвало да се
изработят от дървени ребра и бархет,
усилени с тафта и кожа. Естествено, той бил
наясно, че само със силите на ръцете си
човекът с криле няма да се издигне
нависоко. Затова конструирал механизъм, в
който главната работа се падалана по-силните
крака. Разбира се, даже и по този начин
никой не би могъл да лети.
В края на краищата въздухоплаването
започнало не с човека-птица с изкуствени
криле, размахвани с помощта на лостове и
телове, а с по-леки от въздуха балони.
Материал от "100000
години техника"
|
