Разбира се,
въздухоплавателите висели до известна
степен само на един мехур с газ и се
насочвали във въздушния океан, накъдето
вятърът ги духал. Не би могло да се каже, че
вече въздушните пространства били
овладени; но все пак човекът летял.
Поетът Клопщок се радвал, че доживял до
този ден. Даже се вдигнал във въздуха с
Шарл, така както си е по домашен халат и с
шапка, а не с цилиндър; ако същото би се
случило с някой от братята Монголфие, той
непременно най-напред би се поколебал, а
след това щял да се облече официално. По
повод на балоните Гьоте писал:
„Само който е преживял откриването на
въздушния балон, може да засвидетелства
какво истинско раздвижване е настъпило в
света, с какво съчувствие хората се
отнасят към въздушните кораби и какво
страстно желание е запалило хиляди глави. .
. "
Обаче в личния си дневник сърдито
отбелязал по повод на същото събитие:
„Открили са въздушните балони. Колко
близо бях аз до това откритие! Наистина
неприятно е, че не можах да го извърша. ..
Дълбоко съм решил в сърцето си тихомълком
да започна да действувам и се надявам
подобно на братята Монголфие да вдигна във
въздуха едно огромно кълбо."
И въпреки намеренията си задоволил се само
с малки балони, под които висяло кошче с
огън, а при пускането им поканил в
градината си госпожа фон Щайн.
Впрочем първата жертва на балоните бил
самият Розие. Той паднал на брега при Кале,
когато правел опит да пресече канала.
Нещастието се дължало на причини, които
винаги са се явявали, когато
господствуващите обществени класи се
насочвали към дадено изобретение, за да го
използуват в изгода на собствените си
интереси.
Въздухоплавателят Бланшар заедно с
американския физик Джефриз пресякъл
канала Ламанш между Доувър и Кале.
Пътуването преминало всред много
опасности, тъй като балонът се пробил и се
спуснал до самата вода. Двамата мъже
изхвърлили като „баласт" буквално
последните си дрехи и едва задържащи се
над водата, достигнали до спасителната
суша.
 |
| балонът на
Розие от 1785 година. Под напълнения с
водород се намирал цилиндричен балон,
полен с горещ въздух - една опасна
комбинация |
Сега кралският двор на Франция имал
честолюбивия план да направи своята
държава господар на въздушните
пространства. Ако Англия се чувствувала
господар на морската шир, трябвало да й се
покаже, че въздушният океан има не по-малко
значение. Следователно било необходимо да
се демонстрира на англичаните силата на
балоните, които биха могли да летят от
Франция за Англия. Изпълнението на този
план възложили на Пилатр дьо Розие. Дали му
100 000 франка за построяването на кораба и го
подтиквали да бърза.
С балон обаче не може да се лети накъдето
ти се иска, а само в посоката, в която
вятърът духа. Вятърът обаче много рядко
духа от Франция към Англия, затова пък
почти винаги - от океана към брега на
континента. Розие чакал с месеци
благоприятния вятър, но той все не идвал.
Получавал непрекъснато все по-настоятелни
съобщения да тръгне час по-скоро - дадените
му от правителството купчина пари не били,
за да мързелува на брега. За нещастие
съществувала още и заплахата от скандал,
защото парижаните, за които преди по-малко
и от година Розие бил героят на века и му се
прекланяли, сега го подигравали като
страхливец. И за да не бъде напълно
унищожен, Розие решил да рискува и да се
издигне с балона заедно с придружаващия го
Ромен. На средна височина балонът попаднал
в течение, насочено към брега. С цел да се
прехвърли в по-ниското въздушно течение,
чиято посока била към морето, Розие
изпуснал част от газа. При това действие
твърдото въже за клапана разкъсало балона,
който се бил размекнал от дългото
съхраняване на склад. Газът излетял, а
балонът паднал заедно с двамата си
пасажери на земята. Точната дата била 15 юни
1785 година.
Най-често нещастията настъпвали, когато
хиляди и десетки хиляди хора, привлечени
от широко разгласената реклама, прииждали
в указания час и срещу парите си искали
зрелище. Ако при излитането на балона
времето се разваляло, а летецът не искал да
го вземат за страхливец или да загуби
благоволението на тълпата и обещаните му
пари, често заплащал всичко с главата си.
Обаче колко сигурни биха могли да бъдат
пътуванията с балони при известна
предпазливост, ни доказва старият Грин,
английски въздухоплавател, който извършил
1600 успешни въздушни издигания, от тях
повече от 700 с други пътници, и накрая
спокойно умрял в леглото си.
Във войната срещу Австрия през 1794 година
французите използували въздушни балони за
наблюдателни и разузнавателни цели. От
голямата височина те добре се
осведомявали за противниковите позиции, а
австрийците не успели да свалят нито един
балон. Даже по-късно Наполеон искал да
предприеме нападение срещу Англия с
помощта на балони.
Науката също разширила своите възможности,
като използувала балоните. Шарл
изпълнявал метеорологични наблюдения,
Кавендиш изследвал високите въздушни
слоеве, а в 1805 година руският изследовател
Яков Захаров също предприел по нареждане
на Петербургската императорска академия
издигания с балон за изучаване
физическото състояние на атмосферата.
 |
| И този "въздушен
платноход" бил неспособен за
маневриране |
Много скоро обаче се разбрало, че тези
балони не ще могат да задоволяват хората,
защото били играчка за стихиите.
Необходимо било да се направят управляеми
и независими от капризите на вятъра. В
осъществяването на тази идея отначало се
появили съвсем фантастични проекти за
управляеми въздушни кораби. Един
предвиждал да се вържат четири балона един
след друг в обща конструкция, която да се
екипира като платноход. Този проект
останал само на хартия, защото въздушният
кораб, в противоположност на
действителния платноход, който, така да се
каже, стои относително твърдо във водата и
вятърът го тласка напред, няма никакво „твърдо"
съпротивление. Той плува всред вятъра и се
движи от него по такъв начин, че платната
въобще не могат да се надуят, а да не
говорим, че не могат въобще да се
използуват за маневриране. Други искали да
тласнат балона в определено направление с
барутни газове или с парна струя.
Предлагали също и задвижвани от човешки
ръце хвърчащи галери. Но връх на всичко
била идеята на Якоб Кайзерер от Виена,
който публикувал брошура за изобретението
си под заглавие „Управляеми въздушни
балони с помощта на орли". Стигало едно
подвикване или удар с камшика, за да се
издигнеш в определена посока!
 |
| Първият
въздушен кораб на Жифард излетял, но
не могъл да се управлява |
Като оставим настрана фантазиите,
практическото развитие на управляемите
въздушни кораби вървяло успоредно с
развитието на двигателите. Французинът
Анри Жак Жифар построил малка парна машина
с мощност 3 конски сили и, за да не се
възпламени от искра експлозивният газ на
балона, я закрепил ниско отдолу под дългия
44 метра въздушен кораб, който имал форма на
пура. Парната машина въртяла трилопатно
въздушно витло. Въздушният кораб летял и
всичко вървяло добре. Само че малко бавно -
със скорост от два метра в секунда; освен
това само при пълно безветрие корабът едва
могъл да се управлява.
В 1872 година немецът Пол Хенлайн съоръжил
въздушен кораб с газов двигател.
Двигателите от този вид обаче били
неподходящи, защото били твърде бавни,
твърде маломощни и твърде тежки.
Въздушният кораб се движел със скорост от
пет метра в секунда. Освен това двигателят
се захранвал от газа, с който бил зареден
самият балон, До известна степен
въздушният кораб се самоизяждал. Двамата
французи Шарл Ренар и неговият сътрудник
Креб монтирали в 1884 година към
пурообразния си въздушен кораб
електродвигател с мощност 9 конски сили.
Корабът се движел бавно на малка височина
над земята и след 23 минути се завърнал на
мястото на старта. Както се установило при
следващите експерименти, той можел да се
управлява, но само при пълно безветрие.
 |
Проект на
Циолковски за въздушен кораб,
направен изцяло от метал |
Русия Константин Едуардович Циолковски
работел върху проект за въздушен кораб,
направен изцяло от метал. Той отчаяно
търсил пари за построяване на кораба, но не
успял да намери. Какво би могъл да разбира
от летене някакъв обикновен руски учител,
какъвто бил Циолковски? Разбира се,
учените прегледали неговите модели и
планове, но в края на краищата и те били
също само руси. Вероятно така са мислили в
отдел VII - отдела за въздухоплаване при
Руското техническо дружество. Но тъй като
военното министерство много настоявало за
построяването на подобен летателен апарат,
натоварили австриеца Давид Шварц, който се
намирал в Петербург и предложил услугите
си? да построи въздушен кораб.
Благоговението пред чужденците, които „естествено"
трябвало да знаят всичко по-добре от
русите, отишло толкова далеч, че веднага му
дали пари, работници и помещения за
строежа, без да поискат да представи даже
елементарни планове или модели.
Давид Шварц построил първия въздушен
кораб от твърд материал. Корабът имал
дължина 47 метра и се състоял от алуминиева
носеща конструкция и обшивка също от
алуминий. Когато през 1894 година в
петербургския „Въздухоплавателен учебен
парк"' го напълнили с газ, тъканта на
копринения балон под алуминиевата обшивка
се скъсала и обшивката на кораба се
изкривила, Шварц получил 10000 рубли, за да
закупи коприна от чужбина, заминал и. . .
вече никога не се завърнал. И все пак на 30
ноември петербургския въздушен кораб
излетял, след като успели да уравновесят
налягането на газа в балоните. Поради
повреда на двигателя обаче трябвало
веднага да се приземи; на земята вятърът
разрушил кораба.
На берлинчанина Херман Гансвинд му
провървяло не по-добре, отколкото на
Циолковски. Този неуморен изобретател и
чудак, известен под прозвището „Едисон от
Шьонберг", получил още в 1883 година
патент за голям въздушен кораб. По
неговите изчисления, за да може корабът да
се управлява, било необходимо да лети с не
по-малко от 50 километра в час. Подобна
скорост могла да се постигне само с мощна
парна машина с най-малко 100 конски сили, а
такава парна машина могла да се вдигне от
кораб с особено големи размери. Гансвинд
основавал дружества, държал реферати,
вербувал съмишленици за своя въздушен,
кораб. . . , а междувременно изобретил още
един мотоциклетен двигател, вертолет,
машина за белене на картофи, моторен плуг,
занимавал се със задвижващ механизъм на
ракети и проектирал космически кораб.
Просто горял от творчески ентусиазъм и
преливал от все по-нови идеи.
„Но хорските предразсъдъци ме
преследваха на всяка крачка,, разрушиха
плодовете на моя труд, заробиха ме,
изстискаха кръвта от сърцето ми и ме
захвърлиха в плачевно състояние. Заради
това изобретение аз вече често съм виждал
в очите смъртта и позорната гибел - за срам
на века на изобретенията. . . " Така писал
той години по-късно, когато неговият голям
неприятел и противник от съдебните
процеси граф Цепелин успял да направи
въздушен кораб, годен за експлоатация, и
същият кораб, цепелинът
