|
|
|
Българската авиация по време на Първата световна
война
На 2 август 1914 г. започва Първата Световна Война. На 14
октомври 1915 г. България се включва във войната на страната на Германия и
Австро-Унгария.  След Междусъюзническата война положението на българската авиация е
изключително лошо - самолетния парк не е обновяван с години, а животът на
самолетите е много кратък. Оказала се във война България поръчва самолети от
чужбина. Българската сухопътна армия обаче е в отлично състояние. Тя бързо
настъпва на юг и запад и скоро окупира териториите населени с българи, но
останали след Междусъюзническата война в пределите на Югославия и Гърция.
Българската армия има за задача да брани тези територии.
Още при настъплението на българската армия се появяват модерните самолети на
Съглашението. Те многократно надвишават българските. Така през 1917 г.
англо-френската авиация извършва 397 полета, а българската - 255 бойни полета.
Българските пилоти са 2.5 пъти по-натоварени от противниковите. Българите летят
с по един самолет, а по-рядко с два и три. Англо-френските ескадрили са от по 6,
а често и 12 самолета.
По време на Първата Световна Война
България е имала следните самолети:
· LVG B.II - 12 бр.
· Otto C.I - 13
бр.balcan-war
· Albatros C.III - 18 бр.
· DFW C.Va - 12 бр.
· LFG Roland D.II
- изтребител - 6 бр.
· LFG Roland D.III - изтребител - 6 бр.
· Fokker
E.III изтребител - 3 бр.
· Fokker D.VII изтребител - 8 бр. - не взимат
участие във войната, защото пристигат септември 1918 г.
· хидроплани
Friedrichshafen FF.33 - 8 бр.
· хидроплани Rumpler 6B.I - 2 бр.
Общо 88
самолета. Въоръжението е: пилотски картечници 7.92 мм
IMG
08/15 Spandau, наблюдателски картечници 7.92 мм Parabellum. Бомби -10, 12 и
20 кг. Някои самолети имат радиостанции Telefunken с обхват 30-50 км. 
Противникът използва самолети като СПАД-7, СПАД-13,
различни модели Bristol и Nieuport.
Българските
разузнавателни самолети често разузнават на около 150 км. зад фронтовата линия,
докато противниковите не навлизат повече от 20-30 км.
Антантата прави два опита да бомбардира София. Първия път са пуснати няколко
бомби над столицата. Но втория път (на 30 септември 1916) френския бомбардировач
Farman 42 е забелязан от противовъздушната отбрана. Тя ожесточено обстрелва
вражеския самолет. Той се паникьосва, хвърля бомбите над софийското поле и се
опитва да избяга, като се скрие в искърското дефиле. Но два току-що излетели
български изтребителя Fokker
E.III го атакуват и повреждат двигателя му. Бомбардировачът се разбива (на
снимката) при кацането, но пилотите остават живи. 
В
началото на войната България няма истински изтребители. За целта са използвани
разузнавателните модели на Albatros и LVG. Това не пречи на нашите пилоти да
обръщат противника в бяг. На 26 април 1916 г. над Петрич летят 4 вражески
самолета. Атакувани изневиделица от пилота капитан Таракчиев, те бързо се
оттеглят. След пристигането на изтребителите LFG Roland (на втората снимка)
нещата се променят. Дори един английски бомбардировач
Armstrong
FK-3 е принуден да кацне на българска територия и е пленен. С този самолет
по-късно са извършени 42 нощни бойни полета. Пленени са и два изтребителя
Nieuport
XXIV.
Българската авиация дава и жертви. Някои пилоти
загиват, но други успяват да приземят повредените си самолети и да се приберат
невредими. Няма нито един пленен български самолет и пилот.
Балоните също активно участват в Първата Световна Война -
най-вече на добруджанския фронт. България разполага и с един въздушен кораб от
типа Shutte-Lanz, но той изчезва над Черно море. Българската морска авиация,
която има 10 хидроплана също участва във войната.
Плененият Armstrong FK-3.
Материалът е предоставен от bulgarian_aviation
|
|
|
