|
Модификации:
-
СМ-9 - прототип на самолета /1953 год./
-
МиГ- 19 - модел 1954 год. на базата на опитния самолет И-360 /СМ-2 / с два ТРДФ АМ- 9Б /2х 2600 кГс без ФК и 2х 32500 кГс на форсажен режим / и крилата стреловидност 55° / по1/4 хорд/.
-
МиГ-19С - фронтови изтребител /1954г./ с управляем хидроусилвател с целеобръщателен стабилизатор. Серийния базов модел на основата на МиГ-19 -достигната рекордна скороподемност 180 м/с и максимална скорост съответстваща М = 1.462.
-
МиГ-19Ф - фронтови изтребител
-
МиГ-19СВ -високополетен дневен прехващач /1955 год./ - максимално облекчен вариант на самолета МиГ- 19С.
Въоръжението му се състои от едно оръдие НР-30. През декември 1956 год. с него е била постигната
височина 20 740м.
-
МиГ-19П /1954 год./ - изтребител-прехващтач за борба с
бомбардировачите на противника при лоши климатични условия и през ноща, екипиран с радиоприцел РП-1
Изумруд . Първоначално е бил въоръжен само с оръдие. Но през 1960 год. на него започнали да закачат две Р-3С.
-
МиГ-19ПФ - пригоден за всяко време изтребител -
прехващач.
-
МиГ-19ПМ - прехващач - ракетоносец/ 1955год./ Оръдейно въоръжение отсъствало. Екипиран с четири ракети с радио командна система за насочване и РПС
Изумруд.
-
МиГ-19ПМУ, СМ-10, СМ-20, СМ-ЗО, МиГ-19СУ - опитни изтребители -
прехващачи. Били построени за изпробване на новите системи на въоръжение на бордовото оборудване, двигателя, старта с катапулта и др.
-
СМ-12ПМУ - експериментална модификация с допълнителен ЖРД.
-
МиГ-19ПУ (СМ-51/ - малосерийна войскова модификация с допълнително ЖРД.
-
СМ-50 - експериментална модификация с допълнително ЖРД
Описание МиГ-19
В края на 1953 год. в монтажния цех в завода ОКБ И. Микоян
излиза самолет СМ-9 с два фурсажни двигателя АМ-9 /по-късно РД-9Б/, станали прототип на МиГ-19.
Първото облитане на предсереийния самолет СМ-9
се провежда през 05.01.1954г. Следват опитните самолети СМ- СМ-9/2 и 9/3.Първия и третия самолет послужили като образец за внедряване в серия на изтребителя МиГ -19 и МиГ- 19С . МиГ-19 за първи път бил показан пред широка публика на въздушния парат в Тушино на 03.07.1955 год. Изтребителя МиГ-19 се произвеждал по лиценз в Чехословакия /S-105/,
в Китай /F-6 “Сенян” и A/Q-5/. В настоящо време Китай
активно произвежда за експорт модификацията на този самолет получил името А/Q-5. Самолета е оптимизиран за нанасяне на щурмови удари. За разлика от МиГ- 19 той има странични
въздухозаборници.В историята на авиацията МиГ-19
влиза като първия сериен самолет със свръх звукова скорост на полета. МиГ-19 е първия в света сериен свръх звуков изтребител.
Независимо от факта, че МиГ -19 е разработен една година по-рано от аналогичния американски изтребител F-100 “Супер-Сейбър” на фирмата “Нортроп Америкън”, той го превъзхожда по ред характеристики /скорост, маневреност, простота на пилотиране и др./, но отстъпва в снабдяването с електронно оборудване.
Конструкция
Първия в света свръхзвуков самолет с целеобръщателен стабилизатор /МиГ-19С/. Самолета е изпълнен по нормална аеродинамична схема със средно разположени крила и стреловидност. Фюзелажът кръгъл в носовата и овален в задната част на сечението. Кабината на пилота има стационарно предно
остъкление и подвижен фенер. В началните модификации на самолета се използвали неподвижен по дължина на преместването фенер, в последните намират място фенери със стационарна задна част и подвижна в страни предна част.
С модификацията МиГ-19С се използва и катапултно кресло с телескопично изхвърлящ механизъм. На опитните самолети се използвали двигатели АМ-5 и АМ-5Ф, а на сереините двигатели РД-9Б с тяга 2650 кГс без форсиране и 3250 кГс на форсаж. Вътрешната
топливна система състояща се от фюзелажни и криловидни страни може да бъде допълнена от две окачващи страни. Въздухозаборник - централен,
нерегулируем с прегради. Модификация МиГ-19П има изменена носова част за установка на бордовия радиолокационен прицел. МиГ-19 е снабден с
3 секционни спирачни щитове и спирачни парашути. Стационарното въоръжение се състои /в зависимост от модификацията/ от 3 или 2 оръдия НР-30,
размещённых в околофюзеляжных частях крыла (с зарядными лентами, уложенными вдоль передней кромки), а также в перегородке воздухозаборника. Шасси самолёта трёхстоечное с односкатными баллонами на колёсах.
Оборудване
Самолетите МиГ-19П, МиГ-19ПМ и МиГ-19ПМУ снабдени с радиоприцел РП-1 или РП-5 с две антени във въздухозаборника /една-обзорна, друга- за прихващане и съпровождане на целта/. Самолета МиГ-19С е снабден с радиодалекомер СРД или СРД-1М. Оптически прицел - АСП-5н-В3. Има система за оповестяване за облъчване РЛС “Сирена-2” и система за радиоопознаване СРО-1 а така също
и ирадиовисокомер с малка честота РВ-2.
Въоръжение
МиГ-19С може да побере на борда си две бомби 50 -250кг. Въоръжението на МиГ-19ПМ и МиГ-19ПМУ включва четири УР РС-2У /К-5/ оръдия отсъстват. Под крилата на самолета могат да се закачат две ПТБ по 400 или 760л. На самолетите МиГ-19С и МиГ-19П може да се закачат под крилата два блока във всеки осем НАР С -5 /57мм/.
-
МиГ-19 - три оръдия НР-30, две бомби със свободно падане калибър до 250 кг.
-
МиГ-19С- три оръдия НР -30, боекомплект 210 патрона всяка, две установки в дъното на крилата и под фюзелажа.
-
МиГ-19П- две оръдия НР-30, боекомплект 140 патрона всеки.
-
МиГ-19ПМ-четири УР К-5 радио командна система на прицелване и РЛС “Изумруд”
Допълнителна информация
МиГ-19 -различните модификации широко
са се прилагали в ВВС на: Албания, Афганистан, Бангладеш, България, Унгария, Германия, Египет, Индонезия, Ирак, Иран, КНДР, КНР, Куба, Пакистан, Полша, Румъния, Судан, Танзания, Чехословакия в много от тези страни те са в експлоатация и до сега . Освен в СССР са се строили и в Чехословакия и КНР.
|
