 В
края на 1940 г. след дебюта на
първите реактивни изтребители,
дошъл реда и на бомбардировачите.
Опита за експлоатация на
реактивните самолета бил малък и
незадоволителен.
След създаването през 1946 г. на
първия опитен реактивен
бомбардировач Ил-22, официална
поръчка за проектиране на
реактивни бомбардировачи с
реактивни двигатели получило ОКБ
Туполев. То избрало краткия път:
за да се излезе по бързо от
положение, трябва да се
преоборудва надеждния и проверен
в бой Ту-2 газотурбинния двигател
да се остави такава обща схема и
въоръжение. Така се появил Ту-12.
През януари 1947 год. едновременно с построяването на машините “77” в ОКБ Туполев се провеждала работа и по проектирането на втория реактивен бомбардировач “73” с два двигателя “Нин-1” и един допълнителен “Дервент -V” с тяга 1590 кгс, монтиран в задната част на фюзелажа. Разпръснатото опашно оперение решили да заменят с обикновено еднокилово. През декември 1947 г. самолета бил построен и него го изпитал летеца Ф. Опадчий. Резултатите се оказали обнадеждаващи: скорост на височина 5000м - 872км/ч, далечина 2810 км.
Но в това време илюшинците
набирали скорост в реализацията
на опита придобит при създаването
и изпитанието на Ил-22 - първият
руски реактивен бомбардировач.
Новата проектирана машина
започнала като че ли от опашката.
Създаването на кърмовата
установка на Ил-К6 имаща почти
полусферичен сектор на обстрела,
решила веднага проблема с
отбранителния огън. Чувство на
увереност придавали и новите ТРД
на В.Климов, модификации “Нин-1” с
тяга 2700кг. Те били по мощни и
икономични от ТР-1, монтирани на Ил-22.
ТР-1 имали по формуляр тяга 1300кгс,
но занижени по мощност до
излитаща тяга само 940кгс, а
работния ресурс - само 20 часа.
В началото още при построяването
на Ил-22, имало желание да се
заменят четирите двигателя на ТР-1
с два АМ-ТКРД-01 с тяга при излитане
по 3300кгс. Новият проект условно го
обозначили с Ил-24. Но министерството на
авиопромишленоста в последния
момент предало опитните АМ-ТКРД-01
на ОКБ С.Алексеев, където
възнамерявали да ги монтират на
фронтовия бомбардировач “140” с
крила с обратна стреловидност.
В това време било освоено
серийното производство на ТРД “Нин-1”-
с голям ресурс, развиващи
прилична тяга при излитане - 2270кгс
В Ил-24 решили да използват
четири такива двигателя, но
масата при излитане в този случай би
достигнала 28000 кг, което би било
недопустимо.
По това време вече навсякъде се
провеждали изпитателни полети на
Ил-22. Летците се оплаквали, че
носовата конфигурация на
фюзелажа не се оправдава:
преплитането на фенерите
значително прикриват предната и
странична зона на полезрението,
изобилието от слънчеви светлини
затруднява полезрението. Освен
това открили недостатъчна
ефективност на горната стрелкова
кула: при прицелване пречели
фрагменти от конструкцията на
самолета - крило или фюзелаж. При
това при Ил-22 имало и друг принцип
на устройство на шаси, приемлив
само при голям обем на фюзелажа.
По- кратко казано С.Илюшин със
свойствената му решителност се
отказал от разработката на
фронтови бомбардировач на
основата на Ил-22. Така започнало
създаването на Ил-28 по съвършено
нова конструктивна схема.
Ил-28У - Учебно-тренировъчен
вариант на бомбардировача.
Кодово обозначение НАТО-Mascot /
Талисман /.
Ил-28Р -Самолет-разузнавач,
предназначен за изпълнение на
тактически и оперативни въздушни
разузнавания в интерес на фронта,
флота и ВВС.
Ил-28Т -Торпедоносец
Ил-28ПЛ - Когато
службата на Ил-28 в морската
авиация залязвала, на Балтфлота
самолетите от 769-и минно-торпеден
полк (МТАП) се преоборудвали под
противолодковото торпедо АТ-1.
Машините получили обозначението Ил-28ПЛ.
Ил-28Ш- Щурмовак
Ил-28ЛЛ - Летяща
лаборатория.
Ил-28ЗА - Сондаж
на атмосферата. Модификация на Ил-28
за провеждане на метереологични
изследвания на атмосферата.
Ил-28П - Пощенски.
В СССР част от Ил-28 била
подготвена за нуждите на ГВФ.
Ил-28С - Продължавайки
работата по усъвършенстването на
Ил-28, в ОКБ разработели проект за
екипирането му с нови двигатели
ВК-5 и стреловидни крила.
Ил-28А - Носител
на ядрено оръжие.
Ил-28- буксировчик мишената.
Специалното буксиращо
устройство с лебедка в
бомбоотсека и направляващата във
вид на щанга под кабината
кормилна стрелка позволявали на
прасе с дължина от 5 до 2500 м да
тегли на буксир специални планери-машини
от типа ПМ-ЗЖ и 7БМ-2М, по който се
тренирали в стрелба като летци
оръдейни изтребители така също и
расчет на зенитните атрелерийски
оръдия. Продължителността на
полета на самолета буксировчик с
планерна-мишена била 2,5ч.
Едновременно под крилата на тези
машини можело да закачат пикиращи
мишени, които били снабдени с
димни трасета и спасителни
парашути.
Ил-28 - безпилотна мишена.
През 1955 год. ОКБ Лавочкин
пристъпило към проектирането на
зенитна ракета “400”, която била
длъжна да обезпечи ПВО на крупни
индустриални центрове.За
отработване на прицелната
система на ракетите било взето
решение за създаването на базата
на Ил-28 безпилотна летяща мишена.
През 1955-56г на самолета отработили
система обезпечаваща безпилотното
изпълнение, набиране
височина, хоризонтален полет,
някои маневри във въздуха и
кацане на зададения аеродрум. В
последствие тези мишени широко се
използвали за подобен род
експерименти.
Ил-28 на гъсенично шаси. С цел да
се разширят експлоатационните
възможности на бомбардировача
Ил-28 за него било проектирано ,
построено и изпитано в движение
по земя специално шаси.Снабдени
с тях обикновения сериен самолет
показал значително подобрение в
проходимостта на аеродруми - меки,мокри
покрити с вода, с топящ се сняг или
кал. Но поради сложната
конструкция и голяма маса такова
шаси не намерило приложение, а
опитния самолет дълго време
служил като учебно пособие в една
от лабораториите на МАИ.
|
